Като за първа година реших да се възползвам от държавата и да заема едното легло, част от гардероб, 1/3 стая и тоалетна, които тя ми предлага на символична цена месечно. Една учебна година се възползвах от държавата, но в крайна сметка аз се чувствам използван. Трима деляхме стаята и не само нея. Живота ни събра от различни градове, различни специалности, различни характери на едно тясно място и за дълго време. Общежитието е корабът-майка на много извънземни цивилизации, някои от които с представители от само един член. Сиропиталище за порастнали деца и малки персони. Джунгла, която си има закони.

1. Всичко е общо
В началото всеки носи домашни прибори. Вилици, лъжици, чаши, ножове, чинии с мисълта, че той ще се храни или ги използва, но малко след втората седмица вече усещаш как това не е твоята вилица с която ядеш, а чашата с вода даже не е на някой от съквартирантите ти. Купил си си захар за кафенцето, като ти дойдат гости ? Ооо, не. Купил си захар за всички на етажа. Да делиш е хубаво качество, а ако е и с колежки даже възнаграждаващо. Ако имаше нещо, което не използваш то 100% има някой в Общежитието на който би могло да му е полезно. Чист късметлия ще си, ако се изнесеш със същите неща с които си се нанесъл.
2. Купоните
Ако не е в твойта стая, ще е в съседната или през една най-много. Искаш да спиш ?  Какъв студент си ти ?!? Прост ученик ! Ако купона е в твоята стая, на сутринта ще намериш повече неща отколкото последно помниш. Включително хора. Не всеки успява да стигне вратата, макар и да са някакви си 2 метра. Купоните в студентско общежитие са нещо феноменално, на моменти борещи се за рекорди в книгата на Гинес. Спокойно може да се кандидатства за най-много хора събрани в стая 3х4. Най-оргинален начин на изстудяване на алкохол или уникални скулптури от празни бирени бутилки. Наистина впечатляващи произведения на изкуството от времето на посталкохолизма.
3. Тоалетната
Свещеното място. Тоалетната хартия не винаги е константа, затова Golden Pages могат да се радват, че рекламата им наистина се приема и буквално. Правила едно и тук влиза в сила. Тоалетната не е само ваша. Имах случай да помогна на колега от съседната стая в труден момент, защото го бяха изпреварили. Тоалетната може да е както място на уединение и медитация, така и портал на неканени същества с малък размер и повечко крака. Това малко преградено ъгълче трябва да се подържа най-добре от всичко друго, даже приборите, затова лампата винаги включена !
4. Коридорите
Някои го използват като телефонна кабинка, но когато мястото в стаята не стига – коридора е нейното удължение. Все пак това място може да бъде използвано, за по-полезни цели. Побира още 2 маси и 8 стола. Превърнете го това в алкохол и ще видите колко е полезен. За по-спортните натури това пространство е идеално за едно бързо мачле, докато някой чисти стаята или просто не може да се влезе в нея.
5. Водата
Безплатна е. Да оставиш душът с гореща вода пуснат и отворена вратата на тоалетната/баня за да се отопляваш или ще поставиш бутилките ракия в мивката на студена струя да ги охлаждаш. Това са само малко от примерите за употребата на този безплатен жизненоважен ресурс.
Това са само малка част от емоциите, които изживяваш във втория ти дом. Останалите не могат да се разкажат. Те си оставят лични спомени.

Ей Си/Ди Си – Дълъг е пътят към върха

Какво въведение само?! Кара кожата да настръхва, подкосява краката на жените и младите момичета. Всичко започва от един гараж, след време да се превърне в най-голямата рок индустрия в историята на музиката. Претъпкани зали, морета от хора по стадиони и площади отдали се изцяло на тази кауза, рок музиката. Рок е доста широко понятие. Има хард, инди, пънк, поп, какво ли още не…метъл, ако ‘щете. Хората вярващи в този тип музика всички около тях са ги смятали за бунтари и едва ли не лоши хора. Напротив! Тези хора същите събарят стени, застават зад обединението на народите.

Това, че носиш кожа, вериги, дълга коса или че имаш татуировки, не те прави по-лош от онзи, който е облечен в костюм и работи в банка. Такива костюмари са били задължавани от своите родители-сноби, да учат, да се обличат прилично и са били залъгвани, че един ден ще станат президенти и депутати! Това са пълни измишльотини!!! Родителите на костюмарите искат децата им да постигнат, това което те самите не са успели, затова смятат, че това им е „вторият шанс” за успех. Децата на тези комлексирани жалки видове, дори нямат шанс да опитат да се противопоставят на някой, защото са били мачкани цял живот…първо от родителите си, после от учителите си, после от шефовете си, дори от кондуктурите в градския транспорт. Нямат шанс да усетят свободата, да потърсят правата си?! Нямат! Родителите им казват за кого, ще се оженят, колко деца ще имат и къде ще живеят. Милите, дори нямат шанса да си изберат половинката на живота, все едно баща му ще дойде да я чука, че ще му казва каква да е… Все едно това роботизирано създание, няма свой вкус за жени?! След тежкия работен ден на жалката си административна службица, той се прибира вкъщи заобиколен от „любов” – жена, която не е искал, деца които може би не е искал точно тогава, апартамент от ИКЕА, които най-вероятно също не е искал. Това е провален живот… Вярно, че на 60, ще има достатъчно от това, което иска, с което му е промиван мозъка цял живот. ПАРИ, успех и някаква жалка слава. Хм, не МЕРСИ!

По-добре да си живял и бил винаги срещу всичко, което не ти харесва и не си одобрявал, и да отстояваш своето си с цената на всичко и пълни сили, вместо да си оставил някой да ти провали мечтите и да те кара да се чувстваш така както той е искал, но не е успял. По-добре сам да си избереш жената, колата, апартамента, татуировките, работата, децата кога да дойдат, вместо някой да ти ги избира. Все пак не живеем в 14в. и всеки сам избира какво да прави с живота си и как да го живее. За някого един мото-събор може да е много по-важно събитие от едно събрание в жалката администрация. Какъв е смисъла цял живот да си чиновник и някой да те тъпче и един ден да кажеш, че си бил нещо?! Понякога е по-хубаво като летиш и се шегуваш с хората, които се опитват да ти дават тон в живота. По-добре свободно нищожество, отколкото говорещ папагал в клетка!!!

Хотелът като едно сборище на личности може да се опише като Вавилонската кула след Божествената намеса – всеки говори на собствения си език и разбирането е мисията невъзможна. Обслужването във всеки един хотел е уникално, но все пак могат да се отличат едни характерни личности, които се срещат във всеки един хотел. Тук ще направя списък с характеристика на хората, които покриват изискванията за една звезда.

1. Портиера – Мъж в 40-те си години. Шкембенцето е плюс. Задължително трябва да е виждал шефа си или собственика на хотела с проститутки и/или пиян. По характер непукист, въпреки че в напечени ситуации той е човека към който трябва да се обръщат. Знае кътчетата на хотела, т.е. знае къде камерите не хващат и къде можеш да се скатаеш за един фас.

2.  Рецепционист – Тийнеджърка. Упражнява малкото научено в училище английски/немски език зад рецепцията. В крайна сметка езика на жестовете е универсален. Нощната смяна, ако няма пристигащи или заминаващи се заравя във фейсбука си, като отделя оставащото работно време да обере и засее фермата си. Ако има аквариум или кафене, и него. Ако нещо сгафи, например да обърка номера на стаите изпада в състояние „ааа тоз сега какво иска не мога да го разбера“.

3. Шофьор – Мъж пред пенсиониране. Мълчалив. Идва да пренесе картофите(т.е. персонала) и да се прибере за да може да си изпие ракията спокойно.

4. Спасител – Младеж около 18-23. Вживява се в идеята, че е голям сваляч, защото работата му е воаьорска и нищо друго не прави освен да споделя какво е видял на басейна с някой сервитьор и двамата заедно да си подхвърлят реплики от сорта на „честно ли, вееее“, „даеее, пич“. В крайна сметка се прибира вмирисан на хлор с очи пълни, ръце празни.

5. Камериерка – Клюкарката на хотела. Предимно пенсионерка с изострен слух. Всякакви интриги започват и свършват с нея. Кой с кой се е натискал в пералното помещение – питайте нея. Тя е ходещата камера на хотела. Big Brother is watching you !

6. Готвачка – Поне една от готвачките задължително е луда глава. Знае най-много мръсни вицове от всички. Тя е смеха зад кухненския плот. Тя е причината деня да минава по-бързо. Тя е лелята, която всички искат да имат.

7. Сервитьор/ка – Те са нещо като природен феномен в хотела. Могат да са както опустошителна буря, така и дъжд в пустиня. По-често първото. Най-привлекателната сервитьорка, върти главите на колегите си и винаги е повод на разговор в почивката или по пътя към вкъщи в автобуса. За един от сервитьорите винаги има слух, че прави далавери и си изкарва повече пари. Има и някой, който е нарочен за най-мързеливият от стадото. Някой за който се оплакват как вървят зад гъза му и му оправят мизериите.

8. Бармани – Барманите и сервитьорите са пряко зависими един от друг и това тяхно взаимоотнощение много често води ди конфликти. От наблюденията ми съм забелязал, че барманите в повечето случаи трябва да са откачалки. Онази отвита гайка, която дрънчи в цялата машина.

9. Поддръжка – Ел. Техник или водопроводчик няма значение, но той трябва да е мъж м/у 40-50. Той трябва да е като фантома на килера. Изниква от сянките на коридора и в малкото минути, в които ще се срещнете с него, ще откриете че той е един извор на житейски опит. Той е като един завиващ крушки Буда.

Като малък бях много примерен ученик. Стоях си мирно на чина, не вдидах шум, не се въртях или да си говоря със съседчето ми по стол. Просто си стоях и пишех в час. Само, че не урока или това което ни преподаваха, а мои си неща. Неща, които ми бяха много по-интересни от тези, които ни учеха. Постепенно тетрадките ми се пълнеха, но не с уроци а с мойте си глупости, мойте си драсканици. Така с времето тези мои кратки литературни творби ми се превърнаха в хоби. Взех си малко тефтерче, което си държах почти винаги в задния джоб и когато ми дойдеше някоя мисъл или идея си я записвах. Не винаги успявах да разчета моя краснопис, но рано или късно се сещах какво съм имал предвид. Често и с мисълта за едно нещо, ми е идвала друга по-интересна идея. И всичко това от едни прости, грозно написани драсканици. Човек трябва да си записва мислите. Дори те да са надраскани на салфетката от ресторанта.